смиряване

Речник на българския език

смиряване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • смиръване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сми-ря-ва-не
членувано сми-ря-ва-не-то
мн.ч. сми-ря-ва-ния
членувано сми-ря-ва-ни-я-та