смиреномъдрие

Речник на българския език

смиреномъдрие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сми-ре-но-мъд-рие
членувано сми-ре-но-мъд-ри-е-то
мн.ч. сми-ре-но-мъд-рия
членувано сми-ре-но-мъд-ри-я-та