смилен

Речник на българския език

1. смилен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. сми-лен
непълен член сми-ле-ния
пълен член сми-ле-ни-ят
ж. р. сми-ле-на
членувано сми-ле-на-та
ср. р. сми-ле-но
членувано сми-ле-но-то
мн. ч. сми-ле-ни
членувано сми-ле-ни-те

2. смилен — мин. страд. прич. м. р.

смилен е производна форма на смиля (мин. страд. прич. м. р.).