сметен

Речник на българския език

1. смѐтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • сметин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. сме-тен
непълен член смет-ния
пълен член смет-ни-ят
ж. р. смет-на
членувано смет-на-та
ср. р. смет-но
членувано смет-но-то
мн. ч. смет-ни
членувано смет-ни-те

2. сметен — мин. страд. прич. м. р.

сметен е производна форма на смета (мин. страд. прич. м. р.).