слюнка

Речник на българския език

слю̀нка — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. слюнки, ж. Точлива течност, отделяна от специални жлези, която се съдържа в устната кухина на хора и животни и служи при храносмилането, както и пръски от нея; плюнка. Оставам без слюнка в устата. Хвърчат ми слюнки от устата.прил. слюнчен, слюнчена, слюнчено, мн. слюнчени.
• Слюнчени жлези. — Органи, произвеждащи слюнката (у човека са три двойки).

Грешни изписвания (1)

  • слюнкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. слюн-ка
членувано слюн-ка-та
мн.ч. слюн-ки
членувано слюн-ки-те
звателна форма —

Връзки