слънцепоклонничество

Речник на българския език

слънцепоклонничество съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • слънцепоклоничество

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. слън-це-пок-лон-ни-чес-т-во
членувано слън-це-пок-лон-ни-чес-т-во-то
мн.ч. слън-це-пок-лон-ни-чес-т-ва
членувано слън-це-пок-лон-ни-чес-т-ва-та