слухар

Речник на българския език

слухар съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. слу-хар
непълен член слу-ха-ря
пълен член слу-ха-рят
мн.ч. слу-ха-ри
членувано слу-ха-ри-те
бройна форма слу-ха-ри
звателна форма слу-ха-рю