службогонец

Речник на българския език

службого̀нец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. службогонци, м. Човек, който се стреми към висок пост; кариерист.

Грешни изписвания (7)

  • сложбогонец
  • сложбогониц
  • сложбугонец
  • сложбугониц
  • службогониц
  • службугонец
  • службугониц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. служ-бо-го-нец
непълен член служ-бо-го-не-ца
пълен член служ-бо-го-не-цът
мн.ч. служ-бо-гон-ци
членувано служ-бо-гон-ци-те
бройна форма служ-бо-гон-ци
звателна форма служ-бо-го-не-цо