слугуване

Речник на българския език

слугу̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • слогуване
  • слогувани
  • слогувъне
  • слогувъни
  • слугувани
  • слугувъне
  • слугувъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. слу-гу-ва-не
членувано слу-гу-ва-не-то
мн.ч. слу-гу-ва-ния
членувано слу-гу-ва-ни-я-та