слугиня

Речник на българския език

слугѝня съществително име, женски род (тип 47a) редактиране

Значение

мн. слугини, ж. Жена слуга.

Грешни изписвания (2)

  • слугинъ
  • слогиня

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. слу-ги-ня
членувано слу-ги-ня-та
мн.ч. слу-ги-ни
членувано слу-ги-ни-те
звателна форма слу-ги-ньо