слог

Речник на българския език

слог — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

слогът, слога, мн. слогове, (два) слога, м.
1. Необработена ивица земя между две ниви; синор, граница.
2. Остар. Сричка.
3. Само ед. Остар. Израз, фраза; стил. Изящен слог.

Грешни изписвания (1)

  • слок

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. слог
непълен член сло-га
пълен член сло-гът
мн.ч. сло-го-ве
членувано сло-го-ве-те
бройна форма сло-га
звателна форма —

Връзки