словообразу̀ване
—
съществително име, среден род
(тип 71)
Значение
ср., само ед. Спец. В езикознанието — образуване на думи в езика, както и науката за образуването на думите.
Грешни изписвания (31)
- словообразувъне
- словообръзуване
- словообръзувъне
- словоубразуване
- словоубразувъне
- словоубръзуване
- словоубръзувъне
- словуобразуване
- словуобразувъне
- словуобръзуване
- словуобръзувъне
- словуубразуване
- словуубразувъне
- словуубръзуване
- словуубръзувъне
- слувообразуване
- слувообразувъне
- слувообръзуване
- слувообръзувъне
- слувоубразуване
- слувоубразувъне
- слувоубръзуване
- слувоубръзувъне
- слувуобразуване
- слувуобразувъне
- слувуобръзуване
- слувуобръзувъне
- слувуубразуване
- слувуубразувъне
- слувуубръзуване
- слувуубръзувъне
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | сло-во-об-ра-зу-ва-не | |
|---|---|---|
| членувано | сло-во-об-ра-зу-ва-не-то | |
| мн.ч. | сло-во-об-ра-зу-ва-ния | |
| членувано | сло-во-об-ра-зу-ва-ни-я-та |