следварителен

Речник на българския език

следварителен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. след-ва-ри-те-лен
непълен член след-ва-ри-тел-ния
пълен член след-ва-ри-тел-ни-ят
ж. р. след-ва-ри-тел-на
членувано след-ва-ри-тел-на-та
ср. р. след-ва-ри-тел-но
членувано след-ва-ри-тел-но-то
мн. ч. след-ва-ри-тел-ни
членувано след-ва-ри-тел-ни-те