сладко

Речник на българския език

1. сла̀дко съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. сладка, ср. Консервирани чрез варене в захарен сироп плодове. Сладко от смокини.

Грешни изписвания (3)

  • слатко
  • сладку
  • слатку

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. слад-ко
членувано слад-ко-то
мн.ч. слад-ка
членувано слад-ка-та

2. сла̀дко наречие (тип 188) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • сладку
  • слатко
  • слатку

3. сладко — ср. р.

сладко е производна форма на сладък (ср. р.).