сладкиш

Речник на българския език

сладкѝш съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. сладкиши, (два) сладкиша, м. Силно подсладено тестено изделие — торта, паста и др. Закусвам със сладкиши.

Грешни изписвания (3)

  • слаткиш
  • слъдкиш
  • слъткиш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. слад-киш
непълен член слад-ки-ша
пълен член слад-ки-шът
мн.ч. слад-ки-ши
членувано слад-ки-ши-те
бройна форма слад-ки-ша
звателна форма