сладкар

Речник на българския език

сладка̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

сладкарят, сладкаря, мн. сладкари, м. Човек, който прави и/или продава сладкиши, торти и др.прил. сладкарски, сладкарска, сладкарско, мн. сладкарски.

Грешни изписвания (3)

  • слаткар
  • слъдкар
  • слъткар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. слад-кар
непълен член слад-ка-ря
пълен член слад-ка-рят
мн.ч. слад-ка-ри
членувано слад-ка-ри-те
бройна форма слад-ка-ри
звателна форма слад-ка-рю