славослов

Речник на българския език

славосло̀в съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Славословие.

Грешни изписвания (7)

  • славуслов
  • слъвослов
  • слъвуслов
  • славослоф
  • славуслоф
  • слъвослоф
  • слъвуслоф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сла-вос-лов
непълен член сла-вос-ло-ва
пълен член сла-вос-ло-вът
мн.ч. сла-вос-ло-ви
членувано сла-вос-ло-ви-те
бройна форма сла-вос-ло-ва
звателна форма