славистика

Речник на българския език

славѝстика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Обединение от научни дисциплини, които проучват славяните, тяхната история, бит, култура, език и др.прил. славистичен, славистична, славистично, мн. славистични. Славистичен конгрес.

Грешни изписвания (7)

  • славистека
  • славистекъ
  • славистикъ
  • слъвистека
  • слъвистекъ
  • слъвистика
  • слъвистикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сла-вис-ти-ка
членувано сла-вис-ти-ка-та
мн.ч. сла-вис-ти-ки
членувано сла-вис-ти-ки-те
звателна форма