слабоумник

Речник на българския език

слабоумник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сла-бо-ум-ник
непълен член сла-бо-ум-ни-ка
пълен член сла-бо-ум-ни-кът
мн.ч. сла-бо-ум-ни-ци
членувано сла-бо-ум-ни-ци-те
бройна форма сла-бо-ум-ни-ци
звателна форма сла-бо-ум-ни-ко