скулптор

Речник на българския език

ску̀лптор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. скулптори, м. Автор на скулптури; ваятел.

прил. скулпторски, скулпторска, скулпторско, мн. скулпторски.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • скулптур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. скул-п-тор
непълен член скул-п-то-ра
пълен член скул-п-то-рът
мн.ч. скул-п-то-ри
членувано скул-п-то-ри-те
бройна форма скул-п-то-ра
звателна форма