скула

Речник на българския език

ску̀ла съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. скули, ж. Горната част на бузите върху издадените черепни кости под и встрани от очите. Високи скули.

Грешни изписвания (1)

  • скулъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ску-ла
членувано ску-ла-та
мн.ч. ску-ли
членувано ску-ли-те
звателна форма