скрин

Речник на българския език

скрин съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

скринът, скрина, мн. скринове, (два) скрина, м. Невисок шкаф с чекмеджета, в които се държат сгънати дрехи, спално бельо и др. Старинен скрин.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. скрин
непълен член скри-на
пълен член скри-нът
мн.ч. скри-но-ве
членувано скри-но-ве-те
бройна форма скри-на
звателна форма