скрижали

Речник на българския език

скрижа̀ли съществително име, плуралия тантум (тип 75) редактиране

Значение

само мн.
1. В библията — каменните плочи с десетте божи заповеди, дадени от Господ на Мойсей.
2. Прен. Непоклатима основа, завет.

Грешни изписвания (3)

  • скрежале
  • скрежали
  • скрижале

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.
членувано
мн.ч. скри-жа-ли
членувано скри-жа-ли-те