скорпион

Речник на българския език

скорпио̀н съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. скорпиони, (два) скорпиона, м.
1. Малко членестоного животно с извиваща се над главата му опашка с отровен шип.
2. Зодиакално съзвездие (м. октомври — ноември).
3. Човек, роден под знака на това зодиакално съзвездие (месец октомври — ноември).прил. скорпионски, скорпионска, скорпионско, мн. скорпионски.

Грешни изписвания (3)

  • скорпеон
  • скурпеон
  • скурпион

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. скор-пи-он
непълен член скор-пи-о-на
пълен член скор-пи-о-нът
мн.ч. скор-пи-о-ни
членувано скор-пи-о-ни-те
бройна форма скор-пи-о-ни
звателна форма скор-пи-о-не