скорбутен

Речник на българския език

скорбутен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. скор-бу-тен
непълен член скор-бут-ния
пълен член скор-бут-ни-ят
ж. р. скор-бут-на
членувано скор-бут-на-та
ср. р. скор-бут-но
членувано скор-бут-но-то
мн. ч. скор-бут-ни
членувано скор-бут-ни-те