скорбут

Речник на българския език

скорбу̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. Болест, причинена от липсата на витамин С, която се изразява в подуване на венците и кръвотечение от тях.

Грешни изписвания (1)

  • скурбут

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. скор-бут
непълен член скор-бу-та
пълен член скор-бу-тът
мн.ч. скор-бу-ти
членувано скор-бу-ти-те
бройна форма скор-бу-та
звателна форма