скопяване

Речник на българския език

скопя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • скопявани
  • скопявъне
  • скопявъни
  • скупяване
  • скупявани
  • скупявъне
  • скупявъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ско-пя-ва-не
членувано ско-пя-ва-не-то
мн.ч. ско-пя-ва-ния
членувано ско-пя-ва-ни-я-та