ско̀нто
—
съществително име, среден род
(тип 54)
Значение
ср., само ед.
1. Отстъпка.
2. Спец. Отстъпка в цената на стока.
3. Спец. В банковото дело — процент, който банка удържа за себе си при изплащане на полица преди настъпване на падежа.
1. Отстъпка.
2. Спец. Отстъпка в цената на стока.
3. Спец. В банковото дело — процент, който банка удържа за себе си при изплащане на полица преди настъпване на падежа.
Грешни изписвания (1)
- сконту
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | скон-то | |
|---|---|---|
| членувано | скон-то-то | |
| мн.ч. | скон-та | |
| членувано | скон-та-та |