скит

Речник на българския език

1. скит съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

скитът, скита, мн. скити, м. Истор. Представител на древно номадско племе, обитаващо земите на север от река Дунав през VI — III в. пр. н. е.прил. скитски, скитска, скитско, мн. скитски. скитът, скита, мн. скитове, (два) скита, м. Малък манастир, отдалечен от населено място.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. скит
непълен член ски-та
пълен член ски-тът
мн.ч. ски-то-ве
членувано ски-то-ве-те
бройна форма ски-та
звателна форма

2. скит съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

скитът, скита, мн. скити, м. Истор. Представител на древно номадско племе, обитаващо земите на север от река Дунав през VI — III в. пр. н. е.прил. скитски, скитска, скитско, мн. скитски. скитът, скита, мн. скитове, (два) скита, м. Малък манастир, отдалечен от населено място.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. скит
непълен член ски-та
пълен член ски-тът
мн.ч. ски-ти
членувано ски-ти-те
бройна форма ски-та
звателна форма