скилидка

Речник на българския език

скилѝдка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. скилидки, ж. Отделно лукче от глава чесън; чесънче. Всяка скилидка чесън трябва да се обели.

Грешни изписвания (7)

  • скилитка
  • скелидка
  • скелидкъ
  • скелитка
  • скелиткъ
  • скилидкъ
  • скилиткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ски-лид-ка
членувано ски-лид-ка-та
мн.ч. ски-лид-ки
членувано ски-лид-ки-те
звателна форма