скептик

Речник на българския език

скептѝк съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. скептици, м. Човек, който към всичко се отнася резервирано и със съмнение; неверник, негативист, песимист.

Грешни изписвания (1)

  • скиптик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. скеп-тик
непълен член скеп-ти-ка
пълен член скеп-ти-кът
мн.ч. скеп-ти-ци
членувано скеп-ти-ци-те
бройна форма скеп-ти-ци
звателна форма скеп-ти-ко