скаут

Речник на българския език

ска̀ут — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • скаот

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ска-ут
непълен член ска-у-та
пълен член ска-у-тът
мн.ч. ска-у-ти
членувано ска-у-ти-те
бройна форма ска-у-та
звателна форма —

Връзки