скара

Речник на българския език

1. ска̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. скари, ж.
1. Нагорещявана метална решетка, върху която се пече месо, зеленчук и др. Опекох чушките на скара.
2. Само ед. Приготвеното чрез печене на метална решетка месо. Мешана скара.
3. Специална чугунена решетка в долната част на печка, която служи за пропускане на въздух при горене или за прочистване от пепел.
4. Всеки предмет, който е с форма на дървена или метална решетка.

Грешни изписвания (1)

  • скаръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ска-ра
членувано ска-ра-та
мн.ч. ска-ри
членувано ска-ри-те
звателна форма

2. скара — сег. вр., 3 л., ед. ч.

скара е производна форма на скарам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. скара — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

скара е производна форма на скарам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. скара — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

скара е производна форма на скарам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).