скалпел

Речник на българския език

ска̀лпел съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. скалпели, (два) скалпела, м. Остър хирургически нож.

Грешни изписвания (1)

  • скалпил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. скал-пел
непълен член скал-пе-ла
пълен член скал-пе-лът
мн.ч. скал-пе-ли
членувано скал-пе-ли-те
бройна форма скал-пе-ла
звателна форма