ситуативен

Речник на българския език

ситуативен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. си-ту-а-ти-вен
непълен член си-ту-а-тив-ния
пълен член си-ту-а-тив-ни-ят
ж. р. си-ту-а-тив-на
членувано си-ту-а-тив-на-та
ср. р. си-ту-а-тив-но
членувано си-ту-а-тив-но-то
мн. ч. си-ту-а-тив-ни
членувано си-ту-а-тив-ни-те