ситроенче

Речник на българския език

ситроенче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сит-ро-ен-че
членувано сит-ро-ен-че-то
мн.ч. сит-ро-ен-че-та
членувано сит-ро-ен-че-та-та