сираче

Речник на българския език

сира̀че съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. сира̀к

Грешни изписвания (3)

  • сераче
  • серачи
  • сирачи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. си-ра-че
членувано си-ра-че-то
мн.ч. си-ра-че-та
членувано си-ра-че-та-та