синус

мн. синуси, (два) синуса, м. Обикн. мн. Изпълнена с въздух кухина в черепните кости.прил. синусен, синусна, синусно, мн. синусни.прил. синусов, синусова, синусово, мн. синусови. мн. синуси, (два) синуса, м. Спец. В математиката — тригонометрична функция, която е равна на отношението на всеки един от двата катета към хипотенузата.прил. синусен, синусна, синусно, мн. синусни.прил. синусов, синусова, синусово, мн. синусови.