синуит

Речник на българския език

синуит съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мед. вж. синузит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. си-ну-ит
непълен член си-ну-и-та
пълен член си-ну-и-тът
мн.ч. си-ну-и-ти
членувано си-ну-и-ти-те
бройна форма си-ну-и-та
звателна форма