синузит

Речник на българския език

синузѝт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. Болезнено възпаление на синусите 1 .

Грешни изписвания (3)

  • сенозит
  • сенузит
  • синозит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. си-ну-зит
непълен член си-ну-зи-та
пълен член си-ну-зи-тът
мн.ч. си-ну-зи-ти
членувано си-ну-зи-ти-те
бройна форма си-ну-зи-та
звателна форма