синтезатор

Речник на българския език

синтеза̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • сентезатор
  • сентезатур
  • сентизатор
  • сентизатур
  • синтезатур
  • синтизатор
  • синтизатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. син-те-за-тор
непълен член син-те-за-то-ра
пълен член син-те-за-то-рът
мн.ч. син-те-за-то-ри
членувано син-те-за-то-ри-те
бройна форма син-те-за-то-ра
звателна форма