синта̀ксис
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед. Спец. Дял от граматиката, който изучава законите, по които се съчетават думите и се изграждат изречения, строежа на изреченията, както и техните разновидности.прил. синтактичен, синтактична, синтактично, мн. синтактични.прил. синтактически, синтактическа, синтактическо, мн. синтактически. Синтактичен/синтактически разбор.
Грешни изписвания (3)
- сентаксес
- сентаксис
- синтаксес
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | син-так-сис | |
|---|---|---|
| непълен член | син-так-си-са | |
| пълен член | син-так-си-сът | |
| мн.ч. | син-так-си-си | |
| членувано | син-так-си-си-те | |
| бройна форма | син-так-си-са | |
| звателна форма | — | |