синоптика

Речник на българския език

1. сино̀птика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • сеноптека
  • сеноптекъ
  • сеноптика
  • сеноптикъ
  • синоптека
  • синоптекъ
  • синоптикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. си-ноп-ти-ка
членувано си-ноп-ти-ка-та
мн.ч. си-ноп-ти-ки
членувано си-ноп-ти-ки-те
звателна форма

2. синоптика — ед. ч. непълен член

синоптика е производна форма на синоптик (ед. ч. непълен член).