синовен

Речник на българския език

сино̀вен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

синовна синовно, мн. синовни, прил. Който характеризира отношенията на децата (син или дъщеря) към родителите. Синовен дълг.

Грешни изписвания (3)

  • сеновен
  • сеновин
  • синовин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. си-но-вен
непълен член си-нов-ния
пълен член си-нов-ни-ят
ж. р. си-нов-на
членувано си-нов-на-та
ср. р. си-нов-но
членувано си-нов-но-то
мн. ч. си-нов-ни
членувано си-нов-ни-те