синов

Речник на българския език

синов прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. син

Грешни изписвания (1)

  • синоф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. си-нов
непълен член си-но-вия
пълен член си-но-ви-ят
ж. р. си-но-ва
членувано си-но-ва-та
ср. р. си-но-во
членувано си-но-во-то
мн. ч. си-но-ви
членувано си-но-ви-те