синкретизъм

Речник на българския език

синкретѝзъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

м., само ед. Слятост, неразчлененост.прил. синкретичен, синкретична, синкретично, мн. синкретични. Синкретични образи.прил. синкретически, синкретическа, синкретическо, мн. синкретически.

Грешни изписвания (7)

  • сенкретизам
  • сенкретизъм
  • сенкритизам
  • сенкритизъм
  • синкретизам
  • синкритизам
  • синкритизъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. син-к-ре-ти-зъм
непълен член син-к-ре-тиз-ма
пълен член син-к-ре-тиз-мът
мн.ч. син-к-ре-тиз-ми
членувано син-к-ре-тиз-ми-те
бройна форма син-к-ре-ти-зъ-ма
звателна форма