синкопа

Речник на българския език

1. синкопа — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. син-ко-па
членувано син-ко-па-та
мн.ч. син-ко-пи
членувано син-ко-пи-те
звателна форма —

2. синкопа — ед. ч. непълен член

синкопа е производна форма на синкоп (ед. ч. непълен член).

3. синкопа — бройна форма

синкопа е производна форма на синкоп (бройна форма).

Връзки