синец

Речник на българския език

сѝнец — съществително име, мъжки род (тип 8) редактиране

Значение

мн. синци, (два) синеца, м. Вид мънисто. Украсиха коня със синци.

Грешни изписвания (1)

  • синиц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. си-нец
непълен член си-не-ца
пълен член си-не-цът
мн.ч. син-ци
членувано син-ци-те
бройна форма си-не-ца
звателна форма —

Връзки