синеку̀ра
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
ж., само ед. Длъжност, за която се плаща, без да се изисква изпълнението на някакви задължения.прил. синекурен, синекурна, синекурно, мн. синекурни. Синекурна длъжност.
Грешни изписвания (7)
- сенекура
- сенекуръ
- сеникура
- сеникуръ
- синекуръ
- синикура
- синикуръ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | си-не-ку-ра | |
|---|---|---|
| членувано | си-не-ку-ра-та | |
| мн.ч. | си-не-ку-ри | |
| членувано | си-не-ку-ри-те | |
| звателна форма | — | |