сингулярен

Речник на българския език

сингулярен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • сингулърен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. син-гу-ля-рен
непълен член син-гу-ляр-ния
пълен член син-гу-ляр-ни-ят
ж. р. син-гу-ляр-на
членувано син-гу-ляр-на-та
ср. р. син-гу-ляр-но
членувано син-гу-ляр-но-то
мн. ч. син-гу-ляр-ни
членувано син-гу-ляр-ни-те